Гаргата

Аз съм момче на 18 години и живея с мама, тате и баба. По правило в семейството ни цари любов и разбирателство, като изключим имперските амбиции на баба ми Фиданка за надмощие над членовете на семейството, над клюкарките пред блока и над хората в обкръжението ни като цяло. Неотдавна в семейството ни се случи нещо на пръв поглед незабележително, като изключим факта, че се превърна в "ябълка на раздора". Или по-точно - в "гарга на раздора". Защото за рождения ден на майка ми нашата семейна приятелка леля Офелия домъкна една гарга - много дебилна. Цялата й перушина беше раздърпана като парцал и постоянно джвакаше някакви ечемични зърна, които в устата й се превръщаха в лигава пихтия. За нашите обаче това сякаш беше най-ценния подарък на света и решиха да си я гледат като писано яйце. Още на следващия ден майка ми и баба ми влязоха в яростна кавга относно името на натрапницата. Майка ми отстояваше мнението си за "име, сладко като самото птиче", ала баба ми Фиданка тропна по масата и изтърси, че гаргата или ще се казва Грака, или ще остане без име. Най-накрая мама изгуби желание да участва в препирнята и така малката проклетия получи името Грака. Клетката й беше поставена на централно място във всекидневната, че да се радва на слънцето. Всеки божи ден я хранеха с отбрани семена и сушени зеленчуци, а за пиене й купуваха минерална вода. Фиданка обаче не миряса. С трепет зачака Грака да снесе. Един дъждовен ден се затвори в мазата и изкова дървено подобие на гнездо, което тикна в кафеза. На Грака приоритетите обаче се оказаха съвсем различни - като например да вряска точно в 6.30 сутринта, събуждайки ме отвратително. Фиданка я заплаши на няколко пъти - но на онази пилешкия мозък не отбира. Един ден Фиданка окончателно побесня и заяви, че докато не снесе поне едно яйце в гнездото, Грака няма да получава нищо по-различно от сух овес и най-обикновена чешмяна вода. Това същество обаче се оказа толкова инатливо, че правеше всички ни нещастни. Де си врещеше нон-стоп сутрин и вечер - сега го обърна на почти денонощни концерти. Ежедневно, ежечасно, ежеминутно - и така постоянно от септември до февруари. На 18 ноември баща ми пожела да прибави към менюто на кречеталото поне малко рапица, но баба ми Фиданка забрани.
- Глупости - рече тя. - Всички знаем, че не заслужава, инати се като магаре на мост.
А баба ми Фиданка беше корава жена и думата й не се цепеше на две. Кошмарът продължи. "Добре де, а Грака как издържа?" - ще попитате вие. Именно, че не издържа. Отлетя. Чисто и просто от инат. На 22 февруари. Чу се трясък, чу се писък, върху главите ни се посипаха овесени семена, Грака събори кафеза и най-демонстративно изхвърча през прозореца. На 23 февруари Фиданка се залови да почисти мизерията и премести дървеното гнездо на терасата. А на 24 февруари една кукувица префръкна и снесе яйце в изоставеното гнездо. Сбъдна се желанието на Фиданка за яйце в гнездото. Обаче се вмириса и го изхвърлихме барабар със самото гнездо. Месец по-късно Фиданка отиде да купи нова гарга. Разприказвала се в магазина и споменала за подаръка от Офелия.
- Ах, женска ли му търсите? - възкликнала продавачката.
Оттогава баба ми се поприбра перките и вече не е същия агресор. Поуката от историята ми, мили приятели, е следната - никога не търсете под вола теле. Или образно казано - под мъжката гарга яйце.

Коментари

| 13/08/2016 - 01:29 #69719

Още има ли?

Публикувай нов коментар

CAPTCHA
This question is for testing whether you are a human visitor and to prevent automated spam submissions.
      _           ____        _   _  __        
__| | __ _ | _ \ | | | |/ / __ _
/ _` | / _` | | |_) | _ | | | ' / / _` |
| (_| | | (_| | | _ < | |_| | | . \ | (_| |
\__,_| \__, | |_| \_\ \___/ |_|\_\ \__,_|
|_|
Enter the code depicted in ASCII art style.