Депресирана съм, какво ми става?!?

Моля историята ми да бъде публикувана. Здравейте! Момиче съм на 15 години, 8-ми клас, от Варна. Като цяло съм социален човек, смятам, че съм учтива и мила с ококолнте, определят ме като забавна и така – посочвам неща, с които нямам проблем. Казвам всичко на най-добрата си приятелка, тя ми е наистина близка, обичам я много, много. Човек, който не клюкарства, не е дволичен и т.н. И с родителите ми съм близка, и с тях споделям, с другите роднини.. От заможно семейство съм, уча в частно училище, ако трябва да посоча материалната част, никога нищо не ми е лиспвало.
Е, романът започва... А дори не знам къде да сложа началото. Последните 2 седмици просто не съм на себе си... И на малкото ме натъжава, ядоства, държа се негативно... Това не е типично за мен. Не разбирам защо се чувствам толкова натъжена – и в момента съм със сълзи на очите, имам чувството за някаква празнина и наранено сърце.
Тренирам спорт. От 3 месеца съм с нов инструктор. Той е млад, хубав, мил, забавен е. Разбираме се, харесва ми. От друга страна е сваляч и е леко несериозен за някои неща, не мога да го обясня много точно. Проблемът тук е, че имам известни чувства към него, често си го мисля, а точно тези последни седмици дори излизаме и когато сме заедно, защо се чувствам толкота защитена..? А и ми е комфортно, приятно и какво ли още не?
Добре, нека оставим въпросните чувства – ту изчезват, ту се появяват. За него мисля и нещо друго постоянно, как да му пакажа уважение, лоялност, обич? Моля ви да ми дадете съвет, как да му покажа, че независимо какви сме, ми е скъп?
Третото нещо при спорта и мъжа е, че има момиче 2-3 години по-голямо от мен, на което той също преподава. Тя има самочувствие, също е от заможно семейство, някои хора е мислят за красива.. Аз, аз просто ревнувам от нея. Не е единствената, която се е записала при този човек да тренира, но тя някак ме изнерва, аз започнах да я игнорирам, но как та изтрия мисълта за нея? Това е вторият съвет, от който имам нужда.
Нека преминем към друго. Имаше още един човек, пак по-голям мъж, но също мил и галантен. Пак от спорта. Тук се чуда – дали пък да се дам на тийн живот, да се кефя на момчетата и ммъжете около мен, да се забавлявам и да се страрая да не се напрягам със сериодни връзки? И не, под щеф не говоря за секс и подобни, а за излизане и т.н. Как ще ми бъде по-добре? Като със сериозните ми влюбваня, както виждате в хора, които не мога да имам, аз страдам, не го искам, но се ядоствам и да...
Има още неща – постоянно се притеснявам да не се изложа, как изглеждам, започвам за се комплаксирам от себе си, или да се затварямм леко, освен това понякога съм и срамежлива... Искам да се отпусна и да си вярвам – как?
Просто от скоро се чувствам незначителна, излагаща се, срамежлива, реве ми се от нищото, имам чувството, че нямам късмет, че съм нкаквица.... Не знам какво се случва с мен, дано някой поне малко ме разбере. Реших да разкажа някои неща, нор това далеч не е всичко. Защо се чувствам ДЕПРЕСИРАНА??? Надявам се това, което споделих тук, един малък откъс от голямата помия от чуства и емоции, която се забърка в персоната ми, поне малко помош да получа за него... Искам тази каша да се разреди и да към добре...
Благодаря на всички, които отделиха време да прочетат за глупостите ми! :”)

Коментари

Публикувай нов коментар

CAPTCHA
This question is for testing whether you are a human visitor and to prevent automated spam submissions.
  _____                 ____   _    ____ 
|__ / ___ __ __ / ___| | | / ___|
/ / / __| \ \ / / | | | | | | _
/ /_ \__ \ \ V / | |___ | | | |_| |
/____| |___/ \_/ \____| |_| \____|
Enter the code depicted in ASCII art style.