Всички ми се подиграват, защото съм лесбийка

Здравейте, аз съм К. на 17 години, живея в София. Миналата година (2011) със семейството ми дойдохме от друг град, тъй като баща ми най-накрая успя да си намери работа. Казах на нашите, че харесвам момичета, когато бях на 14 - беше им трудно, но го приеха. Бях им благодарна за това (тъй като знам предразсъдъците на българското общество по отношение на хомосексуалистите, знам как са били възпитавани моите родители и предполагам, че дори и да бяхме в по-либерална държава, такова нещо не се понася лесно) и гледах да не им натрапвам приятелките си (които досега са били само 3 всъщност).

Та когато дойдохме в София, естествено ме записаха в ново училище. Още от първия ден всички ми се сториха прекалено арогантни и нахакани, чух няколко обидни коментара от рода на "селянка" и подобни (между другото не идвам от село, а и да идвах, защо трябва да се отнасят така). Но не предполагах, че може да са толкова отвратителни. С никого от училището респективно класа не общувах, защото те ме гледаха с голямо презрение.
Бях оставила в чантата си снимка на мен и последната ми приятелка, която все още обичах, но се наложи да скъсам с нея поради преместването. Отзад бях написала "Винаги ще те обичам, И."

Едно от междучасията още първата седмица излязох от стаята за малко, като оставих чантата си вътре и като се върнах, заварих около 5 съученици до моя чин, които гледаха нещо. Когато влязох, те избухнаха в смях и започнаха подмятания от рода на "Оо, лесбийката!", "Ти значи ч*каш мацки, а?", едно от момичетата каза "Е, ти, к'во, сигурно ни зяпаш в съблекалнята (по физическо), баси гнусното!". Съответно снимката беше разнесена до всички съседни класове и всевъзможни приятели, а във Фейсбук страницата на класа започнаха всякакви обидни подмятания по адрес на сексуалната ми ориентация.

Месец по-късно две момчета, които дори не познавах, ме пресрещнаха след училище и с думите "Ти мацките ли ше ни крадеш бе?" започнаха да ме бият. Да, аз, момичето, което посмъртно не можеше да се защити от тях, се прибра с разкървавен нос, насинено око и почти пукната скула. Нашите подадоха жалба в дирекцията, момчетата се разминаха с някакво си порицание и това беше.

Животът ми е пълен ад в това училище. Познати и непознати ми крещят обиди, случвало се е на няколко пъти съученици/чки да ме удрят, дори учителите ме гледат с отвращение, а психоложката последния път буквално ме изгони от кабинета си, казвайки ми, че трябва да потърся по-сериозна помощ за проблема си.

Вече спрях и да се оплаквам на родителите си - имат си проблеми и те в работата, не искам да ги тревожа повече. С никого не мога да си кажа 1 изречение като хората, камо ли да имам приятели. Има само 1 момче - с 1 година по-малко, с което се засичахме при психоложката на няколко пъти, нямам представа защо ходи при нея. Единствен той не ме гледа лошо, но и избягва да говори с мен, по коридорите отвръща поглед - вероятно се страхува, че ще си навлече проблеми. Не знам дали ще изкарам до края на тази година. Мислила съм си и за самоубийство, но знам, че това ще съсипе родителите ми, те си имат само мен

Коментари

Публикувай нов коментар

CAPTCHA
This question is for testing whether you are a human visitor and to prevent automated spam submissions.
   __   _     _            __   __        
/ _| | |_ | |__ ____ \ \ / / __ _
| |_ | __| | '_ \ |_ / \ V / / _` |
| _| | |_ | | | | / / | | | (_| |
|_| \__| |_| |_| /___| |_| \__,_|
Enter the code depicted in ASCII art style.