Живота ми няма смисъл

Живота ми е много скапан... Всичко заполва още от детските ми години. Бях на около 5 години, когато нашите се разделиха. Баща ми замина на някъде, а аз останах да живея с майка ми. Нямахме много пари, даже изобщо. Баща ми реши да продаде апартамента и ние с майка ми заживяхме под наем. На година сменяхме около 2-3 квартири. Училищата също сменях. Тъкмо когато свикна с едни деца, аз се премествам и така не успях да намеря приятели. Става ми тъпо, когато гледам как някои са заедно от детската градина.... Започнах да усещам липсата на баща... Не на моя, а по принцип. Сега, когато съм почти пълнолетен, разбирам колко нужен е той. Има толкова много неща, за които трябва да говоря с него, да ме учи на много неща...... Никога не ми е било тъпо от това, че съм беден... Тъпо ми е, защото нямам хора, с които да говоряяя... Усещам как полека започвам да се привръщам в асоциален.... Нямам почти никакъв социален живот... Сигурно сега ще кажете да изляза и да се намеря приятели... Да, ама не ставаа... Забравил съм как да се държаа... Със семейството се държа нормално, но с хора от улицата просто не могаааа... :( Не знам какво да направяяяя... Искам да бъда едно нормално момче, с нормален социален живот....иначе наистина не виждам смисъл от живота си... Ако ще продължава така, по-добре да умра

Коментари

Публикувай нов коментар

CAPTCHA
This question is for testing whether you are a human visitor and to prevent automated spam submissions.
  _   _    ____         ___   _   _      _    
| \ | | / ___| ____ |_ _| | \ | | / \
| \| | | | _ |_ / | | | \| | / _ \
| |\ | | |_| | / / | | | |\ | / ___ \
|_| \_| \____| /___| |___| |_| \_| /_/ \_\
Enter the code depicted in ASCII art style.